вторник, 2 юли 2013 г.

Как (да) уча чужд език?

Частен случай – моят езиков курс по чешки в Чехия


Всеки знае, че ученето на чужд език изисква време, усилие и общуване. Но има още нещо, което често се пропуска – хората учат по различен начин. В какви роли влизат изучаващите чужд език?


Известни са няколко типа ученици:
  • ученик, който учи несъзнателно, като дете (a child-like unconscious learner)
  • склонен към риск (a risk taker)
  • преводач (a translator)
  • систематичен тип (a system person)
  • читател (a reader)
  • зависим от учителя (a teacher depender)*.

Какво на практика означава това? Наскоро отново започнах да се занимавам систематично с чешки, т.е. записах се на езиков курс (Czech Language Training, Прага, Чехия, http://www.czlt.cz). Това е нашата група: Гонзало от Испания, Каори от Япония, Дилдора от Узбекистан, Вероника от Бразилия и аз от България. Нивото на всички е приблизително еднакво – някъде между елементарно и средно напреднали. Оказва се, че в нашата малка група са представени всички типове ученици, по-долу ще опиша точните характеристики.

Какво точно правим в час? Обучението върви по модерния комуникативен метод. Идеята е да проговориш езика, независимо че още не знаеш всички думи, спрежения, падежни окончания и граматични конструкции. Изглежда лесно, но всъщност изисква голяма концентрация и определена нагласа. Напомня малко на ситуацията, когато търсиш прости думи, за да обясниш нещо сложно на малко дете. В час не се толерира да говориш на език, различен от чешки – ако комуникацията стане съвсем неуспешна, тогава се дават обяснения на английски, понякога също на немски или руски. Въпреки езиковите ни неволи общуването в клас е много приятелско, всичко се случва сякаш на игра. И така  задаваме въпроси, отговаряме на въпроси. Обикновено говорим за себе си – нещо, което всеки обича да прави, дори и на чужд език. Учителката ни хвали или поправя (според случая), като обръща специално внимание на повтарящите се грешки и на произношението. Понякога слушаме записи и след това отново отговаряме на въпроси. Имаме и домашни – обикновено пишем диалози или правим упражнения от учебната тетрадка.

Граматика учим дотолкова, колкото да разберем основните правила и закономерности в езика и да ги прилагаме без (голямо!) колебание, когато самостоятелно конструираме чешки фрази. Към учебника има цветни таблици с основните спрежения и склонения и винаги ни подканят да работим с тях. Мисля, че по този начин в началното училище учихме таблицата за умножение – с многократно повторение.

Новата лексика е обединена в теми, а основните думи научаваме още в час, докато разиграваме диалози помежду си. Нямаме дълги списъци с нови думи, които трябва да бъдат научени до следващия път. Явно залагат на това, че така и така сме потопени в новия език, в някакъв момент по-абстрактните, редки или поетични думи сами ще дойдат при нас.

ВАЖНО: думите се преподават по двойки, когато това е възможно: антоними – напр. teplý/studený (топъл/студен), nahoře/dole (горе/долу), povolit/zakázat (разреша/забраня), синоними – напр. dobrý/hezký (добър/хубав), омоними или омофони** напр. bít/být (бия, удрям/съм).

И нещо, което не съм виждала никъде досега – в нашата езикова школа чешки се учи дори и в тоалетната във WC над сапуна има надпис mýdlo, над умивалника – umyvadlo, под тоалетната хартия – toaletní papír, а върху плочките на стената – dlaždička. Възхитително прост метод за учене с голям КПД – докато се изненадаш и прочетеш всички табели, вече си научил jak se česky řekne сапун, умивалник, тоалетна хартия и плочка. Следващите посещения само затвърждават вече наученото.

Същата практика е приложена и в помещението с кафемашината и минералната вода.



Микровълнова печка, хладилник, контакт

 
Но да се върна отново на това, кой в каква роля влиза, когато учи чужд език. Примерите са от моята група по чешки:


  • ученик, който учи несъзнателно, като дете (a child-like unconscious learner) – Вероника

Попива езика, учи като дете, чрез многократни повторения. Не се опитва да анализира езика.

Вероника учи на принципа проба-грешка. За съжаление, не присъстваше редовно в час заради някакви здравословни проблеми и накрая се отказа от курса. Освен това ползваше немската версия на учебника, докато групата работеше с английския вариант. Нивото й на владеене на английски официалния език на школата, не беше високо, допускам, че донякъде на това се дължеше по-бавният й напредък.

Иначе познавам хора, които са научили сносен английски само от гледане на анимационни филми по телевизията. Но от друга страна, нека не забравяме, че и децата тръгват на училище, за да учат правопис, пунктуация, граматика и други полезни неща за писането на текстове.


  • склонен към риск (a risk taker) – Гонзало

Социално активен, не се бои от риска. Въпреки недостатъчните си знания няма притеснения да говори на чуждия език. Любимец на учителите, винаги има готов отговор или въпрос. 

Гонзало е общителен, винаги в добро настроение, търси и създава всякакви весели ситуации, за да говори на чешки. Грешките, които допуска, дори не го смущават, само го карат да се усмихва още по-широко.

Всъщност грешките са естественият начин да се учим, защото само чрез активно говорене можем да тренираме езика си. Опасността се крие по-скоро в обстоятелството, че след като вече говорим, макар и с грешки, и всеки ни разбира, спираме да учим. А това съм го виждала неведнъж в чужбина. След като постигнат някакъв задоволителен езиков екзистенц минимум, чужденците престават да се стараят и новият им език застива в това неразвито състояние, грешките остават системни и постоянни, а произношението – лошо като на начинаещ.


  • преводач (a translator) – Каори

Има нужда да превежда всичко на родния си език, за да разбере смисъла и начина, по който действа новият език. При Каори това е още по-трудно, защото използва английския като мост между чешкия и японския.

Навремето, когато аз преподавах английски, имах подобен клас седмокласници – почти всички настояваха първо да превеждаме заедно изразите на български, едва след това бяха в състояние да отговарят на въпросите към текста. Понякога преводът ги затрудняваше, въпреки че знаеха значението на всички думи – проблемът обикновено беше в различния тип конструкция на чуждия език.


  • систематичен тип (a system person) – аз (все пак съм филолог)

Характерно за този тип е, че разглежда и изучава езика като система (граматика, лексика, фонетика). Намира граматичните упражнения за забавни, работи целенасочено върху подобряване на произношението си, прави си лексикални списъци (синоними, антоними, думи със семантична близост, тематични групи).

След началните нива това трябва да прави всеки, който иска да постигне успех. Всички изпити за езикови сертификати проверяват четирите основни езикови умения – слушане, четене, писане и говорене. Без граматика, лексикални упражнения и езикова практика няма да стане.


  • читател (a reader) – Дилдора

За този тип е важно първо да чете на езика, преди да се почувства сигурен в използването му. Забавното е, че голяма част от изучавалите чужд език (о)стават читатели на този език – четат литература, но избягват живото общуване.

Дилдора е една от най-добрите в групата, владее пасивно езика, макар че все още има проблеми с говоренето. Дилдора е пример и за една друга закономерност в обучението по чужд език. Учила е в руско училище и няма никакви затруднения със свършения и несвършения вид на глагола, докато Гонзало като истински испанец все още произнася v Praze (в Прага) и v práci (на работа) по един и същ начин. Какъв е изводът? Колкото по-близък е новият език до майчиния ти (или до друг език, който добре владееш), толкова по-лесно и бързо напредваш. В Чехия смятат, че чешкият е невъзможно труден език. Обикновено чужденците, които говорят добре английски и живеят от дълги години в Прага, имат само елементарни познания по чешки. Самата аз, докато си избирах курса, попаднах на един повтарящ се коментар в англоезичните форуми,  че в групите за напреднали най-често продължават само хора с роден славянски език руски, полски, украински, хърватски или български (ето едно предимство да си българин в Чехия).


  • зависим от учителя (a teacher depender) – всички ние, разбира се, след като доброволно сме се записали на езиков курс …

Сега по-сериозно – според мене ученето без учител има смисъл само ако вече си постигнал добро самостоятелно владеене на езика или ако лингвистиката е втората ти природа. За напълно начинаещи, фалшиви начинаещи, както и за някога-нещо-учили това не е най-добрият вариант.

За ученика, зависим от учителя, е важно да чувства подкрепата на някой, който е добре подготвен по езика. Работата с учител до голяма степен решава и проблема с лошата дисциплина (имам предвид непостоянните занимания), както и слабата мотивация.



Вие как учите чужди езици? 



* За пръв път видях тази класификация на типовете ученици по чужд език в The Cambridge CAE Course (Mary Spratt, Lynda B. Taylor).

** Омоними – думи, които се пишат и произнасят по един и същ начин, но имат различно значение – напр. син (цвят/дете от мъжки пол).


    Омофони – думи, които се произнасят по един и същ начин, но имат различен правопис и значение - напр. шеф и шев.



Още публикации по темата:
Какъв е твоят начин на учене, или как да учиш чужд език успешно (с видео на английски език от engvid.com)
Отново за ученето на чужд език

2 коментара: