сряда, 16 юли 2014 г.

Вътрешна емиграция по чешки

Как да се съберем със сродни души - чешки опит


Вечерта, когато Германия стана световен шампион по футбол за 2014 г., видях отвътре как функционира вътрешната емиграция при чехите. Тогава отидохме на музикален концерт в едно кафе кооператив ROH družstevní kavárna в Жижков, Прага 3. И тъй като в Чехия рядко се случват случайни неща, научих за това от Дик, с когото се познаваме от курса ми по чешки в Прага.

Дик е щастлив холандски пенсионер, бивш мениджър на дом за инвалиди, цял живот любител музикант, пее и свири на китара. Сега живее в Прага, има чешка съпруга, учи чешки и участва в най-различни музикални представления, може да го чуете и в ирландския бар на Старомака (Caffrey's Irish Bar, Starometske Namesti 10). Има много богат репертоар - от американски евъргрийни до чешка "класика".


Албум "Един холандец учи чешки" на Дик Овердевест



И няколко думи за кооператива: създаден e от хора, които отдавна се познават и споделят една обща представа за идеалния живот – музика, природа и биохрани. Кафенето има само фейсбук страница, където наред с информацията за бъдещите неделни концерти, се публикуват и снимки на кетъринга с домашно приготвени сладкиши. Има дори снимки на щастливите кокошки (в естествена среда), с чиито яйца се правят тортите.

Имат доста странно работно време – отворено е предимно събота и неделя (10-22 ч.), а през седмицата – само в четвъртък и петък (16-22 ч.). Черешката на тортата е неделният концерт в неделя.

Помещението не е голямо, изглежда така, сякаш майсторите са зарязали обекта по средата на ремонта и са дошли музикантите.

Към 7 вечерта кафенето вече беше пълно и концертът започна.


Музикантите в кафене ROH


Лелите от балкона по-късно и ще потанцуват.


Музикантите и главната ложа


Музикантите и публиката седяха на една маса.


Музиканти и публика


Върху старата печка бяха изложени специалитети за деня. Всичко беше много вкусно, цените - кооперативни, т.е. съвсем народни.

На бара разливаха биовино и наливна бира (тя май не беше био), за по-гладните имаше наденички и хамбургери от истинско месо, както и обичайните чешки добавки към пивото.


Предложението на деня


Концертът продължи близо три часа, естествено, с почивки, за да има време за поръчки към бара, а и хората да могат да се видят. Всъщност и по време на изпълненията се говореше, по-скоро концертът приличаше на генерална репетиция без диригент. Май всички се познаваха, поне такова впечатление създаваха, освен ако това не бяха най-общителните чехи, събрани на едно място.

И накрая - пари в шапка за музикантите, кой колкото даде.

Вкъщи дори успяхме да видим победния гол на Германия срещу Аржентина. Това беше вечер, която ще помня цял живот, чувствах се толкова жива, все едно аз съм свирила и пяла пред публика. Едва ли ще се захвана с организацията на подобно общество, но и не искам да пазя в тайна чешкия опит. Ако не ви харесва как живеете, съберете се с вашите хора, направете си своя кооператив и се спасете във вътрешна емиграция. Тогава и аз мога да участвам.



Няма коментари:

Публикуване на коментар