Първо пътуване до Виена

Наблюдения и впечатления от Виена

Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена. Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.

По-късно, когато започнах да уча немски, интересът ми към немскоезичната култура се засили. След гимназията пътувах няколко пъти до Германия, а Виена оставаше някак встрани.

Но старите хора казват, че късметът намира подготвените. През 2008 г., в края на март, отидох за пръв път във Виена по-скоро случайно. Трябваше да пътуваме от Прага до София и разделихме маршрута на две: от Прага до Виена – с автобус, от Виена до София – със самолет на Sky Europe. Така щяхме да имаме няколко дни да се запознаем с Виена.

Пътуването Прага-Виена е много лесно и удобно. Има редовни автобусни линии на чешката Student Agency (http://www.studentagency.cz), всички автобуси минават през града и отиват до летището.

Около обяд слязохме на гара Пратерщерн (Praterstern) във Виена– една от важните гари, разположена е на север, съвсем близо до Пратера с Виенското колело.

(Ревизия, 2014 г.: във Виена автобусът вече не спира на Praterstern, сега междинната спирка е U2 Stadion, Busterminal Stadioncenter, Engerthstrasse)

Една любопитна подробност – във Виена има няколко големи ж.п. гари, които обслужват различни дестинации (напр. Westbahnhof - западна гара, Suedbahnhof - южна гара, Nordbahnhof (Praterstern) - северна гара (Пратерщерн), Wien Mitte – Виена център). Всички гари са свързани с отлично организираната мрежа на обществения транспорт в града. В момента се строи истинска централна гара на Виена, очаква се през декември 2012 г. да има частично откриване и пускане в експлоатация.

Перон на Пратерщерн, отзад се вижда Виенското колело

Първата виенчанка, с която говорихме, беше достолепна дама на около 80 години (в отлично настроение и със стойка на пенсиониран генерал). Тя беше заета с две японки, които й задаваха въпроси на английски. Жената им отговаряше мнооого бааавно на немски и те я разбираха!?! Когато дойде и нашият ред да питаме за посоката на хотела (през booking.com бяхме направили резервация за нощувка точно в района на Пратера), жената се зарадва, че говорим немски и дори повървя за кратко заедно с нас.

Тук ще направя едно отклонение - за да имате хубави и пълни впечатление от дадено място, трябва да бъде изпълнено поне едно от следните условия:

1. да знаете езика на местните;
2. да имате на разположение подготвен човек, който ще ви води и ще прави живота ви като турист лесен и приятен;
3. да имате предварително цялата необходима информация за пътуването - цени, транспорт, настаняване, добър пътеводител, важни забележителности, маршрути, както и повече пари за непредвидени случаи :-), а понякога съвети от приятели или подхвърлени идеи в чужди пътеписи могат да ви спестят много време и средства.

И така – да се върна на моята история. Настанихме се в хотела. Младежът на рецепцията ни посрещна много дружелюбно, поговори си с нас за стандартните неща – дали сме за пръв път във Виена, какво можем да видим в града за 3 дни, даде ни много полезен съвет как от Пратерщерн можем най-бързо и евтино да отидем до летището (с влак S7). Имаше много професионално отношение към нас като клиенти - беше добронамерен и любезен, без да е фамилиарен. Тук се сещам, че Бай Ганьо наричаше виенчани „мазни” („бай Ганьо искаше да каже учтиви, но тая дума е още нова в нашия лексикон, забравя се”) - цитатът е точен, проверила съм го.

След като взехме от рецепцията безплатна туристическа карта на Виена, тръгнахме да събираме още впечатления. Вървяхме пеша, за да не пропуснем нещо важно.

Бяхме отседнали във втори бецирк Леополдщадт (Leopoldstadt), съвсем близо до идеалния център (първи бецирк). Преди Втората световна война Леополдщадт традиционно е бил населен с евреи – всъщност до изгонването на евреите през 1938 г. кварталът е бил център на еврейския живот във Виена. Сега голям процент от живеещите там са имигранти от Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Турция, има и руски изселници от еврейски произход. По време на боевете за Виена през април 1945 г. много сгради в района са били унищожени. През следвоенните години на мястото на разрушенията са построени нови здания, които се отличават с обикновените си фасади и липсата на декорация.

Табела на сграда, Леополдщадт, Виена

Табелата информира, че къщата е разрушена през годините на войната (1939/45) и през 1961/63 е издигната отново със средства от фонда на австрийското министерство за търговия и възстановяване.

И такива сгради има във Виена.

Здания около моста на улица Франценсбрюкещрасе

Пратерщрасе

Скоро стигнахме до Дунавския канал, който се явява естествената граница на Леополдщадт и вътрешния град (центъра).

Следващата информация е за всички разочаровани туристи, които са очаквали хубавият син Дунав да сече на две центъра на Виена. В пътеводителите за Виена рядко има информация за тази особеност на града - покрай централните части минава Дунавският канал (ръкав на Дунава), а голямата река заобикаля през по-крайните квартали.

Въпреки името си Дунавският канал не е изкуствено създаден. През Средновековието сегашният канал е бил главният ръкав на Дунава. Градът се е развивал на югозападния бряг, на тераса, защитена от наводнения. С течение на времето, в резултат на многобройни и тежки наводнения коритото на реката постепенно се е променяло и основният поток се е измествал на изток. Около 1700 г. са започнали да наричат най-близкия до града ръкав "Дунавски канал". В по-ново време са правени опити да се промени името му, защото на немски думата „канал” се свързва с открита канализация, но новите предложения (като напр. "Малък Дунав") не успяват да се наложат. Първото регулиране на канала е направено около 1600 г., през 1830 г. е изправено коритото му, а през 1868-1875, във връзка с регулирането на Дунава, Дунавският канал още веднъж е преустроен.

Всички тези данни ги споменавам, защото бях поразена не толкова от архитектурата, колкото от градската инфраструктура и от старата човешка амбиция да подчиниш природата. Както и друг път съм казвала, всичко във Виена е култивирано - и природата, и хората.

Докато се питахме по кой път да продължим, точно пред нас се появи сградата на Урания - обществен образователен институт с обсерватория. Построена е през 1910 г., носи името на музата на астрономията в гръцката митология.

Урания (в центъра), вдясно са новите здания на брега на Дунавския канал)

Тук заобиколихме наляво и минахме по малкото пешеходно мостче при Митническата служба (Zollamtssteg) над Виенската река, малко преди да се влее в Дунавския канал. Отдолу минава линията на метрото (преди градската железница на Виена).

Мостчето е построено през 1900 г., когато е направено регулирането на Виенската река и изграждането на градската железница в този участък. Този нюанс на зелената боя е много типичен за всички обекти на Виенския сецесион. Аз го наричам виенско зелено, защото тук го забелязах за пръв път.

Виенската река с моста при Митническата служба

После излязохме на Рингщрасе (откъм Щубенринг) и тогава видях тази Виена, която донякъде вече познавах от чуждите снимки.

 

Сградата на някогашното Министерство на войната (сега правителствена сграда) и паметникът на фелдмаршал Радецки.

Министерство на войната и паметникът на фелдмаршал Радецки

Двуглавият орел – символът на Австрийската империя - върху сградата на Министерство на войната (толкова е огромен, че първо усетих сянката му и после погледнах нагоре).

Двуглавият орел - символ на Австрийската империя

Двуглавият орел - символ на Австрийската империя (още по-голям)

Бюрото на Стопанската камара на Австрия.

Стопанска камара

Сградата на Австрийската пощенска спестовна каса – една от най-известните сгради на югендстил (архитект Ото Вагнер).

Австрийска пощенска спестовна каса

Музей за приложно изкуство. Зад него е Университетът за приложно изкуство.

Музей за приложно изкуство

Две думи и за Рингщрасе. Изградена е на мястото на старата крепостна стена и огражда в кръг центъра на града. Отворена е за движение през 1865 г. Главните представителни сгради на Виена, строени по волята на император Франц Йозеф I, са разположени на тази улица. По протежение на Ринга са издигнати и много частни дворци на представители на старата аристокрация или на банкери и едри индустриалци (наричани „бароните от Рингщрасе”). Дворците на Рингщрасе са по-високи и по-големи от градските палати в стария център на Виена, били са снабдени с асансьори, течаща топла и студена вода, санитарни помещения, електричество и централно отопление.

Ето два примера за дворци от Рингщрасе. 

Дворецът на Хенкел фон Донерсмарк (Palais Henckel von Donnersmarck). Построен около 1870 г. от индустриалеца Хенкел фон Донерсмарк като подарък за неговата жена. Сега там гости посреща хотел Radisson.

Дворец на Хенкел фон Донерсмарк

Дворецът на Кобургите (Palais Coburg). Не е много типичен представител на дворците по Рингщрасе, защото е построен през 1845 г. (още преди разрушаването на крепостната стена). Основите му са върху останки от бастион, изграден през 16-17 век и разрушен през 19 в.

Дворецът на Кобургите (на заден план)

Рингщрасе е дълга около 4 километра и широка 57 метра, разделена е на 9 участъка с различни имена - по време на нашата първа разходка успяхме да видим само два от тях – Щубенринг (Stubenring) и Паркринг (Parkring).

На Ринга има място за тротоар, локално платно, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, трамвайни релси,три платна за автомобили, отново трамваен път в обратната посока, дървета, велоалея и пътека за пешеходци, дървета, локално платно, тротоар. Пълна симетрия.

Рингщрасе

Сградите, строени през втората половина на 19 век, изглеждат като току-що завършени – с нова боя и мазилка. Рекламните табели не закриват половината фасада, жици не висят около вратите или прозорците на къщите. Тревата през март е зелена и равна като английска ливада.

Голям град, в който можеш да живееш удобно и без да бързаш. През следващите два дни установих, че във Виена все още можеш да видиш хоризонта и то без да се качваш на високо място. Има много незастроени зелени площи, паркове и градини, които дават усещането за простор в града. Има и части, които ми изглеждат доста презастроени, но поне са поддържани добре.

Вече се здрачаваше, когато влязохме в Градската градина. Хубав парк, с езеро и патици, с много цветя и вече цъфнали дървета. Пейките са наредени в непрекъсната линия по края на алеята, създават впечатление, че това е място за общуване – нещо като социални мрежи по виенски.

Градският парк

Тук е известният паметник на Йохан Щраус - син.

Паметник на Йохан Щраус - син

В края на парка, с лице към Рингщрасе, се намира красивата сграда на Курсалона (салон за лечение с вода). Построена е през периода на историцизма (както повечето постройки на Ринга), в стила на италианския ренесанс. По времето на братята Щраус Курсалонът е бил любимо място за танци и концерти. Сега там има кафе-ресторант, зали за концерти, балове и конференции.

Курсалон

Същите големи декоративни храсти, добре подрязани и оформени, има и в Русе, пред Доходното здание – сигурно са засаждани по едно и също време.

Дотук стигнахме първата вечер. Гладът, умората и нощта ни накараха да помислим за почивка. Имахме още два дни във Виена, а сега трябваше да потърсим истинска австрийска храна.

Първи впечатления от Виена (вместо заключение)

„Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати.” - това казва бай Ганьо, след като вече е видял това-онова във Виена. Спор няма, Алеко наистина е цар на иронията. Трудно може да се намери друг град, за който това да важи толкова малко. Виена е различна (между другото това е и рекламата на община Виена - Wien ist anders).

Градът излъчва достолепие и спокойствие. Усетих мястото като мое, там бих се връщала отново. Особено ме впечатлиха виенчани – ведри, добронамерени и общителни хора.

Ето още една снимка от Рингщрасе.

На Ринга

Накара ли ви да се усмихнете? :-)

Не обичам да определям задължителни дестинации, но пътуване до Виена трябва да предприеме всеки, който се интересува от европейска култура, история, кухня, архитектура или градоустройство. След това всичко видяно ще сравнява с Виена.