Показват се публикациите с етикет пътепис. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пътепис. Показване на всички публикации

петък, 17 януари 2014 г.

През зимата в Телч, Чехия

Пътепис в снимки


Бях гледала снимки от Телч, но на живо градът надмина всичките ми очаквания. Обикновено повечето неща изглеждат по-добре на снимка, отколкото в действителност, а пък на нощни фотографии всичко изглежда прекрасно. Докато Телч е хубав като картичка, а на снимки изглежда някак обикновено и стандартно.


Централният площад и фигурата на Света Маргарета - патрон на Телч


вторник, 31 декември 2013 г.

Сребро и готика в Кутна Хора, Чехия

Пътепис в снимки


Извън организираните туристически маршрути има два начина да се запознаете с основните забележителности в Чехия - бърз и бавен. Бързият и сигурен път е да се водите по Списъка на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Чехия. Вторият начин отнема повече време и изисква по-активно участие – да попътувате из страната, да четете историческа литература и изобщо всякакви рекламни брошури и туристически пътеводители, да се ровите в интернет за допълнителна информация, или казано накратко, да станете странстващ изследовател. Понякога съвсем случайно може да откриете интересни места, обаче без предварително проучване винаги има риск нещо да пропуснете. И понеже сме в Чехия, ще ви издам моите критерии за интересни маршрути – всички бивши кралски градове, курортите с минерални извори, както и старите замъци в околностите на чешките градове.

В дните между Коледа и Нова година избрахме първия вариант – отидохме в Кутна Хора (Kutná Hora), намира се на около 70 км на изток от Прага. Днес Кутна Хора е малък провинциален град, но в миналото е съперничил на Прага по богатство и търговия. Разработването на сребърните мини е било в основата на икономическия му разцвет, тук са били сечени сребърните пражки грошове (от 1300 до 1547 г.). Покрай мините селището се е разраствало стихийно, дори сега се забелязва нещо хаотично с градоустройствения план на стария център (повече, отколкото това е характерно за всеки средновековен град), има няколко по-големи площада, но нито един, който да доминира над останалите.


Ако като мен сте се уморили от барока, в Кутна Хора може да видите изключителни образци на готиката – катедрали, дворци, градски къщи и каменна чешма.

Фотографиите са направени на 28.12.2013 г.



Катедрала "Света Барбара"


Катедралата носи името на Света Барбара - покровителка на миньорите. 

Срещу катедралата е бившият йезуитски колеж, сега художествена галерия (барок, разбира се).


събота, 26 октомври 2013 г.

В Пасау - града на три реки

Пътепис в снимки


Колкото повече пътувам, толкова повече се доверявам на първото си впечатление. Защото никога повече няма да видя същото място като за първи път, само ще трупам още снимки и нови наблюдения. С времето се научих да се радвам на всяка отбивка по пътя и дори вече сама планирам такива малки спирки.

Така почти случайно спряхме в Пасау. Градът е известен с това, че там се вливат три реки - Дунав, Ин и Илц. Покрай толкова много вода сравненията с Венеция са неизбежни - Пасау често е наричан още и "Баварската Венеция". 

Фотографиите са направени на 4 октомври 2013 г.

Питате се как изглежда един град, разположен на три реки. Ето поглед отгоре, за да добиете обща представа.



Табела на мястото, където се събират Дунав, Ин и Илц


четвъртък, 3 октомври 2013 г.

На панаир по чешки в Мелник, Чехия

Пътепис в снимки


На панаир като на панаир - три дни яли, пили и се веселили. Точно три дни продължава празникът на виното и края на гроздобера в Мелник, Чехия (http://www.vinobranimelnik.cz/). Пие се младо вино бурчак (burčák), което още не е вино, повече прилича на гроздов сок с начална степен на ферментация. Покрай бурчака се изяждат много наденички, печена шунка, туршия и задължителните в Чехия картофи. Децата се въртят на въртележки, стрелят с арбалет и настояват за още захарен памук и бонбони. Който има стока за продан, е тук.

Панаир като панаир, но чешки панаир, не е съвсем като нашия. Най-добре снимките да разкажат. Виж приликите и открий разликите!


Ето как изглежда панаирът по чешки. (Фотографиите са направени на 29.09.2013 г.)




информационна табела
Мелник, поглед отвисоко


Панаирът е завзел целия център на Мелник, настанил се е в малките улички на стария град и е подчинил всичко на своя ритъм. У нас, в България, сергиите и атракциите обикновено се разполагат на широка поляна, където няма да пречат на никого.


петък, 27 септември 2013 г.

Софийски жълти павета в Кечкемет, Унгария

Пътепис в снимки


Когато пътуваш от София до Прага (и обратно) и в компанията има само един правоспособен шофьор, Унгария се явява най-доброто място за спирка - намира се почти по средата на пътя, а 700-те километра дотам са постижима цел в рамките на един ден. А когато пътуването се повтаря често, искаш да видиш повече от Унгария, не само Будапеща. Един ден идва ред и на Кечкемет, разположен на пътя между Сегед и Будапеща.

И така, драги пътешественици, ето какво ви очаква в Кечкемет.

Жълтите павета, символът на софийския градски център, веднага се набиват на очи.



Кечкемет, жълти павета и асфалт


понеделник, 8 април 2013 г.

Един ден в Карлови Вари

Да отидеш в Карлови Вари и да не пиеш вода от извора


В началото на лятото отидохме в Карлови Вари не за да правим бани, нито на кино - филмовият фестивал е през юли. Бяхме туристи за един ден – вървяхме без цел и посока, четяхме табелите, зяпахме витрините и хората, правихме снимки, пихме бира, ядохме Карловарски оплатки (вафлени кори - типичен местен специалитет). Накратко, пуснахме се по течението на живота.

 
Какво видяхме? Палми, минерални извори, барокови къщи, цветни градини, стари табели, нови реклами, малки пешеходни мостчета, върху които са разположени масите на околните кафенета.


Кафене на моста



Мястото наистина има дух на курортен град, напомня ми на Варна от моето детство, когато през лятото отивахме на море - същото свежо и леко усещане, все едно съм хвърчило, което се рее из облаците...


понеделник, 17 декември 2012 г.

Коледа в Чески Крумлов

Първата ми Коледа в чужбина


Чески Крумлов, 2008 година. Градът се намира в Южна Чехия, на река Вълтава, близо до австрийската граница. Известен е със замъка си и старите къщи, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

През прозореца на стаята си виждахме това.



Гледката през прозореца



На отворен прозорец дворецът изглеждаше като стена пред нас.


петък, 7 декември 2012 г.

Прага за напреднали

Пътеводител за моите места в Прага


Чували ли сте израза "Човек вижда толкова, колкото знае."? Не? Казал го е Гьоте. Доскоро и аз не бях чувала тази мъдрост, но преди няколко дни Фейсбук ми предложи цитата за лайкване и споделяне. Докато проверявах авторството на Гьоте в немските източници, попаднах на същия израз, но вече като мото на пътеводителите на немското издателство DuMont (Man sieht nur, was man weiss). Наистина идеално начало за всеки пътеводител. И отговаря на въпросите ми защо туристите виждат различни неща в един и същ град, а някои дори виждат и несъществуващи – като например Дунав в Прага.



Прага , река Вълтава
Прага на Вълтава (поглед към Храдчани и Мала Страна)


Сигурно вече сте разбрали, че това няма да бъде истински пътепис, поне не хронологичен, а по-скоро личен пътеводител на знаците на Прага, които съм събирала през последните години. Това е маршрут за напреднали - за да видим и да знаем повече, ще се оставим Прага да ни води по следите на отминалото време, ще правим и дълги почивки с кафе и бира.


За мене е загадка как този град успява да се хареса на всички. За Рим, Виена, дори и за Париж, „Меката” на романтичните пътешествия, съм чувала противоречиви мнения, докато за Прага – само възторжени възклицания (ах, колко романтично!).


понеделник, 19 ноември 2012 г.

Първо пътуване до Виена

Наблюдения и впечатления от Виена


Дълго се подготвях за първото си пътуване до Виена. Родена съм в Русе и като дете винаги съм се чудила какво точно е „виенското” в този град, че го наричат „Малката Виена”. За Букурещ говореха като за „Малкия Париж”. За мене това беше също толкова неясно сравнение – тогава и Виена, и Париж ми изглеждаха еднакво красиви и недостъпни. Когато пораснах и попътувах из страната, започнах смътно да откроявам разликите. Някъде по това време си обещах, че до Виена ще бъде първото ми пътуване зад граница.