Сувенири за спомен

Какъв трябва да бъде идеалният сувенир

Освен да ти напомнят за посетеното място, сувенирите трябва да те накарат да повториш пътуването. Интересен случай е подаряването на сувенир – особена форма на маркетинг от уста на уста, един вид препоръка – „Бях там, останах доволен, отиди и ти!”

Като говоря за сувенири, имам предвид точно тези предмети за спомен, за които плащаш, а не мидите и камъчетата, които сам си събираш от плажа, за да ти напомнят за лятото в студената зима.

Винаги, когато посещавам ново място, обръщам специално внимание на магазините за сувенири и на обикновените непретенциозни кръчми. После имам богат материал за интересни наблюдения. Според моята теория сувенирите показват какво местните си мислят, че туристите искат да получат за парите си, а кръчмите, напротив, дават възможност на чужденеца да види истинския живот, не туристическия продукт.

 
В търсене на идеалния сувенир съм си изработила няколко критерия, по които оценявам своите находки.

Голямо внимание отделям на пластмасовите сувенири (наричам ги още „високотехнологични”), защото материалът, от който са направени, допуска много кич. В тази категория фаворит ми е гондолата от Венеция, особено електрическата модификация, която свети, свири и се клати. Като тази от снимката по-долу.

Гондола (снимка: интернет)

Когато видя такъв предмет, се изумявам как изобщо е стигнал до пазара и кой го купува. Защото аз разглеждам с интерес, но не купувам (just looking). Дори и да се използва като детска играчка, гондолата от горната снимка е прекалено грозна, за да попада в ръцете на малките. Какъвто и друг макет да се направи от материал, различен от пластмаса, не може да бъде по-отвратителен от този.

Извод първи – особено когато сувенирът няма практическа стойност (т.е. не е чаша, ключодържател или шапка), той трябва да бъде красив.

От естествени материали е по-трудно да се получи кичозен сувенир. Работата с дърво, стъкло, глина или вълна изисква специфични умения, много близки до занаятчийството. Изработените сувенири са с по-висока стойност и представят традиционни за района занаяти или типични предмети на бита.

Подходящ пример за тази категория са бърдучетата от Карлови Вари, традиционно използвани за пиене на минерална вода.

Порцеланови бърдучета от Карлови Вари

Извод втори – сувенирите трябва да бъдат уникални.

А най-любимите ми предмети за спомен са тези, които имат послание и едновременно с това са забавни и/или изненадващи. Тъй като трудно се получава подобна комбинация, имам само два примера от тази категория.

1. Знакът No kangaroos in Austria (Няма кенгурута в Австрия). Писала съм за това в блога си (вж. Сувенири от Виена).
 

Няма кенгурута в Австрия (снимка: интернет)

2. Сувенир тип „снежно кълбо”, изработен е в Берлин през 80-те години на 20 в.

Сувенир тип "снежно кълбо" (снимка: http://de.wikipedia.org/wiki/Schneekugel)

Сувенирът е с екотематика - за да предизвика внимание към опазването на околната среда, снеговалежът в кълбото е черен. Много силен образ.

Извод трети – най-добрите сувенири са тези, които имат изненадващо визуално послание, различно от традиционното.