Коледа в Чески Крумлов

Първата ми Коледа в чужбина

Чески Крумлов, 2008 година. Градът се намира в Южна Чехия, на река Вълтава, близо до австрийската граница. Известен е със замъка си и старите къщи, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

През прозореца на стаята си виждахме това.

Гледката през прозореца

На отворен прозорец дворецът изглеждаше като стена пред нас.

Горният дворец

Бяхме си харесали пансиона Na ostrově ("На острова") точно заради гледката. Понякога маловажни неща определят избора ни, но в този случай всичко около настаняването беше отлично.

Пансион Na ostrově, жълтата тясна къщичка в центъра на снимката

В стаята за нас имаше оставени коледни сладки – както разбрахме по-късно – направени лично от стопанката на пансиона. Струва ми се, че силата на чешката традиция да се правят коледни сладки, може да се сравни с боядисването на великденските яйца у нас – всеки го прави. Една жена може и да не готви цяла година, но за Коледа трябва да влезе в кухнята и да приготви коледни сладки. Канелени сладки, кокосови сладки, орехови топки, ванилови курабийки и шоколадови меденки - всички те бяха изядени, преди да бъдат снимани. Вече знаехме какъв е сладкият вкус на чешката Коледа.

Докато в България още се питахме дали икономическата криза ще ни застигне, в Чески Крумлов вече се усещаше, че има проблеми. Видяхме затворени кафенета, магазини за сувенири, семейни пансиони. През деня пристигаха организирани туристи и си тръгваха още преди здрач. Вечер градът опустяваше и изглеждаше като декор за много стар филм (с обещание за щастлив край). За всички нас, които бяхме избрали да прекараме тук няколко дни между Коледа и Нова година, това беше идеалното място – пусти улици и уютни кръчми.

Ако мислите, че в Прага е романтично, трябва да отидете в Чески Крумлов (може и по Коледа). Мястото е приказно, а времето е някак по-провинциално и забавено. Единственото неудобство на Коледата в Чески Крумлов се състои в това, че замъкът през зимата е затворен за посещения. Но е сигурно, че ще искате да се върнете отново, след като веднъж вече сте били тук.

Замъкът

Огромен, дострояван и разширяван – трябва ви дистанция, за да го поберете в една снимка. След Пражкия Бург на Храдчани Чески Крумлов е вторият най-голям исторически комплекс в Чехия.

Замъкът

Замъкът на Чески Крумлов е основан през 1240 г. от представители на рода Витигонен от Бохемия. През дългата история на замъка само няколко фамилии от Бохемия са били негови собственици: Витигонен (1240-1302), Розенберг, клон на рода Витигонен (1302-1602), Егенберг (1622-1719), Шварценберг (1719-1947). Прекъсването от 20 години (1602-1622 г.) си има обяснение – заради дългове родът Розенберг продава замъка на император Рудолф II, години по-късно император Фердинанд II дава замъка на рода Егенберг като отплата за направени услуги.

Днес замъкът е държавна собственост. Сегашният външен министър на Чехия Карел Шварценберг е от фамилия Шварценберг, последния собственик на замъка.

Мостът към театъра

Мостът, който свързва замъка с театъра, в действителност изглежда… невероятно – прилича на римски акведукти, върху които са добавени няколко покрити етажа, за да се получи топлата връзка между двореца, театъра и градината. Сегашният вид на моста е от 1777 г.

Гледката от моста

Заради запазения бароков театър съм си обещала да се върна поне още веднъж в Чески Крумлов – този път през лятото.

Схема на театъра отвътре

Тъй като през последните векове не са правени никакви реконструкции на сцената и реквизита, театърът е в автентичния си вид от 1766 г. Пазят се помещенията за актьори, залата за публика, сцената, декорите, сценичната техника за смяна на декорите, костюмите, машините за възпроизвеждане на различни звуци, разни предмети, използвани за осветление и гасене на пожар, както и архивът на представленията (пиеси, разписки, кореспонденция). Механизмът за смяна на кулисите е изцяло дървен, задвижва се от 35 души и позволява промяна на декора, без да се прекъсва театралната постановка.

В двора на замъка

В замъка съществува дълга традиция да се отглеждат мечки - до кулата на малкия дворец, близо до входа, се намира мечешкият ров. Ние не видяхме животните, защото зимата определено не е сезонът на мечките.

Кулата и малкият дворец, пред тях – сградата на монетния двор

Из града има всякакви рисунки на мечки, както и макети на мечки, в които можеш да си наместиш лицето и да се снимаш за спомен.

Ето и едно изображение на мечки върху сграда в Чески Крумлов.

Мечки ядат мед

Забелязахте ли, че мечка на чешки е medvěd, както и на руски - медведь, на словашки – medveď, на хърватски - medvjed, на сръбски – медвед (братята македонци също като нас използват думата мечка).

Това е любимият пример на студентите филолози за заместването на думите табу чрез евфемизми. В общото ни праслявянско минало хората са вярвали, че прякото назоваване на предмет, болест или опасно животно може да предизвика появата му, затова са използвали за тях други думи, които звучат по-описателно или неутрално. В горния случай medvěd произлиза от праслявянското *medu-ed- (означава който яде мед) и напълно измества другата дума с корен *bьr- (напр. мечка на немски - Bär, английски – bear). Всъщност в българския има следа и от този корен – в думата бърлога (*bьrlogā) – мястото, където лежи мечката.

Вижте отново горната снимка – малките мечета летят като пчели около пчелния дънер и похапват сладко мед.

Градът

Още в средата на 13 в. на десния бряг на Вълтава е имало селище с преселници от Бавария и Австрия. На левия бряг е възникнало друго селище Латран - сега част от историческия център на Чески Крумлов. По-късно двата бряга се свързват с мост и селищата се обединяват в един град.

През 1494 г. Чески Крумлов получава статут на кралски град (със съответните права и задължения).

Централният площад на Чески Крумлов и чумната колона (1716 г.)

Чески Крумлов дължи развитието си на търговията – градът се намира на търговския път между Алпите и Северна Европа. Покрай търговията процъфтяват и занаятите.

Из улиците на Чески Крумлов

Районът има дълги традиции в добива и преработка на сребро и злато (най-голям разцвет през 16 в.), по-късно и на графит (18-19 в.). Все пак, Koh-i-Noor Hardtmuth е чешка фирма за моливи. Основател на предприятието е австриецът Йозеф Хардтмут, който в края на 18 в. направил молив от графитен прах и глина. Дотогава използвали пръчки от естествен графит. По икономически причини неговите наследници преместили семейната фирма от Виена в Ческе Будейовице, съвсем близо до Чески Крумлов.

Уличка към замъка

Градът има две имена – на чешки Český Krumlov (буквално Чешки Крумлов) и на немски Krummau an der Moldau (от немски – krumm (крив) и Au (ливада, поречие) - Крумау на Вълтава). На това място Вълтава прави красиви извивки.

Сегашните немци и австрийци използват чешкото име на града, немското е за историята.

Чешкото име Krumlov е официално документирано за пръв път през 1259 г. Градът става Český едва през 1920 г., за да се отличава от град Moravský Krumlov в Моравия, Чехия.

Къщи в Чески Крумлов

През октомври 1918 г. Австро-Унгария се разпада и на нейно място се създават нови национални държави: на 28 октомври 1918 г. – Чехословакия, на 30 октомври 1918 г. – Немска Австрия (в рамките на старата Австро-Унгария това име е било използвано неофициално за областите с преобладаващо немскоезично население). Имало е териториални спорове за районите със смесено население - представителите на Немска Австрия са настоявали Чески Крумлов да се включи в областта Немска Бохемия (в границите на Немска Австрия), дори за кратко градът е бил обсаден от чехословашката армия.

С договора от Сен-Жермен от 1919 г., който Австрия подписва със страните, победили в Първата световна война, Чески Крумлов (заедно с други части от Бохемия и Моравия) отива към Чехословакия. Австрия губи около 6 милиона немци, които остават в пределите на новите държави. Новосъздадената австрийска държава също така трябва да се откаже от името „Немска Австрия” (става „Република Австрия”) и приема, че няма да търси обединение с Германия (аншлус). Обаче Хитлер явно не е бил съгласен. След 1945 г. немскоезичното население на Чески Крумлов, както и на цяла Чехословакия, е изселено в Австрия и Западна Германия, имуществото им е конфискувано.

Червената роза на Розенберг

Петлистната червена роза от герба на рода Розенберг присъства и в сегашния градски герб на Чески Крумлов. Такива изображения на рози могат да се видят по фасадите на много къщи в стария център.

Фасади на къщи

През годините на соца Чески Крумлов запада и едва след промените отново връща стария си блясък.

Самотна разходка из улиците на Чески Крумлов

Сега бизнесът е основно туристически.

Чески Крумлов с коледна украса

Коледната екоукраса на градските борчета е едновременно домашна и строга – червени панделки, сламени фигурки, канелени пръчици и лимонови резенки. Добро хрумване, защото китайските пластмасови топки щяха да изглеждат нелепо на фона на стария замък.

„Селската” част на града

Времето е спряло. Почти като в картина на Егон Шиле.

Чески Крумлов и Егон Шиле

В сградата на старата пивоварна се намира Egon Schiele Art Centrum – музей и изложбена зала за съвременно изкуство, посветени на австрийския художник Егон Шиле (1890-1918)*.

Egon Schiele Art Centrum - главният вход (галерия и кафене)

Egon Schiele Art Centrum – задният вход

Състоянието на фасадата на задния вход сякаш нарочно е в този вид – картините на Шиле имат същото меланхолично, мрачно, потискащо, тягостно, безнадеждно настроение.

Егон Шиле, Малкият град – 2 (Крумау на Вълтава), 1912-13

Егон Шиле, Есенно слънце и дървета, 1912 (Herbstsonne und Bäume)

Егон Шиле, Мъртва майка, 1910 (Tote Mutter)

Храна за Коледа

Чешката традиция повелява на Бъдни вечер да се яде шаран с картофена салата (прилича ми на закъснял Никулден), а на Коледа – шницели от месо или пържоли.

Храната в Чески Крумлов е същата като в Прага, обаче порциите са по-големи. Изглежда по-близо до домашната кухня – общо взето познатите неща, но като приготвени от баба. Важните специалитети са телешко със сметанов сос, свинско печено със зеле и кнедли, пушен свински врат с картофени кнедли и зеле, южночешка bašta (свинско, пушено месо, наденичка, зеле и кнедли), както и задължителният печен свински джолан. 

В Чески Крумлов за пръв път бяхме клиенти на интересна система за комбинирано ползване на храна и настаняване. Заедно с ключовете за пансиона получихме талони с 20% намаление за трите кръчми на нашите домакини. Не зная дали беше някаква коледна промоция или начин за увеличаване на продажбите в кризата, но ние станахме постоянни клиенти още след първата успешна проба. Някои неща наистина са измислени отдавна - Дай и ще получиш!

Кръчмата на нашите домакини Pod radnicí

От кръчмата Pod radnicí ("Под кметството”) пазя забавен, макар и „травматичен”, спомен. Още първата вечер, на масата до нас седеше млада двойка японски туристи. Знам, че е предразсъдък, но всеки човек от Далечния изток с фотоапарат или камера ми изглежда като японски турист. Нямаше нищо необикновено в тяхното поведение, докато не им донесоха храната. Започнаха снимките на личния им документален филм (с вероятно работно заглавие „Как в Чески Крумлов ядох свински джолан”). Първо снимаха яденето от всички възможни ъгли, после момчето отряза парче от месото, огледа го внимателно, помириса го, сложи го в устата си, дъвка продължително, …., глътна го и показа явно задоволство. Снимаха през цялото време, докато имаше джолан пред тях, само операторът зад камерата беше различен. Оттогава наистина мина много време, но и до днес не искам да снимам храна в заведение, изглежда ми като снимка на ловен трофей.

Коледа в чужбина

Чешка Коледа в Чески Крумлов – далече от дома, с нови приятели, нови вкусове и нови места. Умът ми е в особен режим „открий разликите”. Изобщо Коледата в чужбина е много интензивно преживяване – претрупан си с нови впечатления, а старите спомени стават почти реални.

За тази Коледа мисля да си остана вкъщи и да правя канелени сладки. Коледата наистина мирише на канела.


Весела Коледа!

*Кой е Егон Шиле (1890-1918)

Известен австрийски художник, представител на експресионизма. Има незавършено академично образование. През 1911-12 г. живее и работи в Чески Крумлов – родно място на майка му. Има цикъл картини с мотиви от града. Скоро след неговото преместване в Чески Крумлов местното население е скандализирано от свободния му начин на живот и актовите рисунки, които прави на малолетни модели, и Шиле е принуден да напусне града. Срещу него е имало разследване за прелъстяване на младо момиче - обвиненията отпадат в съда, но е осъден на 3 седмици затвор заради намерените в ателието му актови рисунки, защото били оставени на достъпно за деца място. В последните години от живота си има много успешни участия в различни изложби. Умира от испански грип (само на 28 години), няколко дни след смъртта на своята бременна съпруга. Още приживе всички са признавали неоспоримия му талант, дори и тези, които не са приемали начина му на живот. В момента най-голямата колекция от картини и скици на Шиле се намира в Leopold Museum (MuseumsQuartier) във Виена.



Виж и други постове за Чехия:

Прага за напреднали

Един ден в Карлови Вари

На панаир по чешки в Мелник, Чехия

Сребро и готика в Кутна Хора, Чехия

През зимата в Телч, Чехия