петък, 15 август 2014 г.

Културни различия, или какви са чехите

Културни различия и стереотипи в час по чешки


Отново съм в нова група по чешки. Първата тема, която обсъждаме с нашия приблизителен чешки, е за културните различия и стереотипи. Какви са чехите? Темата е много интересна за всички и трябва да послужи като илюстрация към граматичен материал - палатализацията при съществителните и прилагателните имена в мн. число, именителен падеж.

За българското ухо палатализацията не изглежда толкова страшно, подобна промяна има и в нашия език (напр. ученик - ученици, белег - белези, кожух - кожуси, ухо - уши, око - очи), обаче за останалите в групата изненадата е огромна. И макар урокът да няма за цел да предизвика скандални разкрития за чешкия характер, точно това ще се случи. 




Да бъдеш чех (снимка: funnyjunk.com)


Действащи лица в дискусията: Майк от САЩ, Мазар от Шотландия, Илeана от Мексико, Атила от Унгария, Йоана от Гърция и аз, представител на България.

Модератор: нашата учителка Ивана. Много артистична и организирана, налага бързо темпо в час и не толерира помайването, отказва да говори на английски и обяснява нови думи само през чешки, често разиграва пантомими, като импровизациите й са добре подготвени и рядко нещо е оставено на случайността. Обикновено заниманията при нея минават като първа репетиция на театрална трупа, най-вече защото ние рядко си знаем репликите.

След интензивни разисквания Ивана протоколира резултата на бялата дъска и започваме същинската работа по чешката граматика, т.е. палатализацията на имената в мн. число. Вместо измислени упражнения използваме нашите думи от дъската.

Какви са чехите? Ето как нашата група вижда чехите:
  • сериозни,
  • учтиви,
  • необщителни,
  • руси,
  • горди,
  • симпатични,
  • нетолерантни,
  • неагресивни,
  • креативни,
  • спокойни,
  • отпуснати,
  • безразлични,
  • образовани,
  • сръчни.

Има и по-обстоятелствени обяснения:
  • трудно създават приятелства,
  • избягват да говорят с непознати,
  • обикновено са тихи, но в кръчмата стават шумни,
  • не връщат лични телефонни обаждания дори когато имат запаметен номера на човека, който ги е търсил,
  • обичат спорта, природата и да ходят на хата (лятна къща сред природата),
  • отнася се до чешките мъже: в тъмната част на деня, на път за вкъщи, след като вече са изпили много бира, използват паркове и градинки вместо WC. Или както казва Мазар: Češi čurají všude. Všude означава навсякъде, останалото го разбирате и без превод, по славянска аналогия. (Вж. за повече подробности този забранителен знак.)

После смях и разговорът става съвсем неформален. Отдавна е известно, че езиковите табута не са толкова силни, когато говорите на чужд език.

След това обаче има изненада. Ивана ни дава да четем текст с мнения на чужденци за чехите, повечето впечатления са много критични. Съвсем неочакван и смел жест, обикновено чехите не обичат да говорят за слабостите си, още по-малко да си ги признават. Ето превод на този текст.


Чешки шок


Joanna Iwanowicz (Полша) за чехите:
В Чехия живея от малка, защото майка ми е омъжена тук. Беше изненада за мен колко неприятни са чехите и как изобщо не изпитват радост от живота. Постоянно са недоволни, постоянно от нещо се оплакват и критикуват всичко.
Изненадана съм, че не сте патриоти, а когато сте, то съвсем малко – само когато чешкият отбор играе хокей на световно първенство или на Олимпиада. В Полша, когато някой има лош сезон, ние му симпатизираме дори и когато губи. Тук не ако не си спечелил златото, по-добре изобщо не се връщай.
Странно ми е също и отношението на чехите към религията. Повечето хора са атеисти. Вярващите са само 15%. Странно е, защото в Полша християнството е дошло от Чехия.

Anna Demchuk крайна) за чехите:
Хората в Чехия са резервирани, никога не знаеш какво си мислят или какво чувстват. Освен това имам впечатление, че се страхуват от хората от Източна Европа.
Хубаво е, че сте свикнали да се срещате навън с приятели на чаша. В Украйна си купуваме бира и отиваме вкъщи или в парка. И имате отлична бира. Винаги, когато се връщам вкъщи, нашата бира не ми е вкусна.
Много обичам чешките градове, най-вече Бърно. Когато имам лошо настроение, отивам да се разходя някъде до центъра или до парка и после се чувствам добре.
За разлика от Чехия, в Украйна няма никакви забрани за това, къде можете и къде не можете да къмпингувате. Отивам някъде, разпъвам палатката и никой нищо не казва.
Чехите са по-вежливи от украинците. Когато тук влизате в магазин, поздравявате. А когато се върна вкъщи и кажа в магазина „Добър ден“, всички ме гледат странно.

Dorothea Isaksson оландия) за чехите:
Очаквах, че в Чехия ще срещна малко еманципирани жени. Обаче бях много изненадана, когато още първия ден видях една съпружеска двойка в ресторанта, където жената очевидно имаше решаващата дума. Мъжът беше в ролята на глупчото, когато искаше да каже нещо, жената му правеше забележка като на малко дете. Изглежда беше свикнал да слуша жена си. За яденето обаче плати той.
Мисля, че чешкият мъж е много пасивен, освен това е свикнал да играе ролята на дете, което ние трябва да предупреждаваме и възпитаваме.

В края на часа Ивана казва, че следващия път отново ще се занимаваме с палатализацията и ще си говорим какви са българите, американците, унгарците, мексиканците, гърците и шотландците. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар